Информационно общество І част

Подготвяйки пост за цифровизацията на телевизията попаднах на този термин в „Закона за
Електроните съобщения”. Там той се споменава над десет пъти, но в „допълнителните разпоредби” не обяснен, явно трябва да ни е ясен. Сигурно за тези, които са се занимавали с проблема знаят за него, но при мен не е така. Явно това което е направено от институциите до сега е незначително, въпреки, че има пари отпуснати за това.
Ето какво намерих в Google. Още през 1998 г. с постановление № 40 на МС се създава „Координационен съвет по проблемите на информационното общество” http://law.dir.bg/reference.php?f=pms40-98, като тук има обяснение: "информационно общество" е общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги без национални, географски или други ограничения за обмен на информация, научни, духовни, културни и други постижения.
В по ново време той е преименуван в „Координационен съвет за информационно общество” с Председател Пламен Вачков - председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Членове Даниел Вълчев - министър на образованието и науката,
Николай Василев - министър на държавната администрация и административната реформа,
Петър Димитров - министър на икономиката и енергетиката, Пламен Орешарски - министър на финансите, петима представители на българския бизнес, определени от председателя на съвета, съгласувано с представителните организации от ИТК сектора.
Административното и техническото обслужване на Координационния съвет за информационно общество се осигурява от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения под оперативното ръководство на неговия главен секретар. В 16 точки са описани функциите на „Координационен съвет за информационно общество”, а има и постоянни групи за работа. Основна функция на Координационния съвет, определена от правителството, е да "разработва и предлага за приемане от Министерския съвет на стратегията и националната програма за развитие на информационното общество в Република България".
Можем да разглеждаме проблема от няколко страни:
Първо, повишаване на информационната ни информираност и начините за това. В чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България се казва: ”Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.” Медии, печатни, визуални, интернет, мобилни услуги, обучение, постановки, спектакли, концерти, кино, книги и т. н. са източника на информираността ни. Селектирайки я, ние може да е разделим на професионална, развлекателна и повишаваща нашата духовност/култура. В зависимост от нагласата ни даваме превес на интересуващото ни за момента. Информационното общество трябва да ни осигури равнопоставен, обективен достъп до това. Ако е оценим в пари, най-скъпа би трябвало да достъпа по професионална информация, респективно обучението. Само добре информирания и изучен човек може да се възползва от другата ни правова възможност, да разпространява информацията: Чл.39. ал.1 от Конституцията ни: ”Всеки има право да изразява мнението си и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.”
Второ, в областта на търговията, туризма, банкирането и т. н. Какво не можеш да си купиш през интернет. Напротив, това което го няма в твоя магазин, го има в интернет, че и на по-добра цена. Е не можеш да го пипнеш, разгледаш, но това да е. Превод на пари, плащане на сметки, търговия с акции, облигации, борси, всичко е вече достъпно вече от къщи.
Трето, административните услуги. Тук сме много зле. Има толкова нерешени проблеми. Само се говори за „едно гише”, но който не е ходил по съд, НАП, пенсионно, кметство, агенция по вписване и т. н., той не знае как реално. Къде е единна система, МВР, прокурортура, съд, митници, НАП. Е сега с електронния подпис нещата се променят, но смятам, че не е достатъчно.
Работа и работна среда, намиране на работа. Още преди кризата съществуваха Outsource - Аутсорсинг фирми, които изпълняват услуги от работниците си стоейки/работейки в къщи. Много големи компании вече изнесоха работните си места. Тези работни места се управляват от отделни фирми, които се специализират във всяка услуга, и често се намират в чужбина. Има много причини, поради които фирмите изнесоха работни места, но най-важна е да се възползва от факта, че така често се спестява пари. Много от фирмите, които предоставят аутсорсинг услуги са в състояние да вършат работа за значително по-малко пари, тъй като те не трябва да се предоставят помощи на своите работници, както и режийни разноски са по-малко. Аутсорсинг също така позволява на компаниите да се съсредоточат върху други делови проблеми, като при необходимост наемат външни експерти. Това означава, че голямо количество ресурси и грижи/внимание, може да бъде спестено на управляващите и тези специалисти могат да бъдат използвани за по-важни/широки въпроси в рамките на компанията. Чрез интернет можеш да си намериш работа навсякъде, ако отговаряш на необходимите условия, възраст, образование и др. Пример - http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:188A:0005:0008:BG:PDF Генерална дирекция „Информационно общество и медии“ Обява за свободно работно място за поста главен съветник (степен AD 14) в Брюксел.
Здравеопазването е другата недоразвита област. По американските филми гледаме, че осигурителния номер е по-важен от ЕТГ ни. Къде е работещата системата, платена осигуровка, ДжиПи, лекар – специалист, безплатно лекарство, лечение в болница, мечта.

Крайната цел би била – облагодетелстването ни във всички области, материално, културно, интелектуално, духовно. Най-лесно, преференции за частният инвеститор, разработчик.