нещо за мен

Моята снимка
Варна, България, Bulgaria
пука ми!!!

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Господа Министри (Депутати) къде са ни парите, 20,9 % от приходите ни липсват!

Г-н Георги Кадиев по Канал 1 (БНТ) днес (16।02।2009) каза:
От несъбиране на приходи от трите агенции оторизирани за това (митници, НАП, АДВ) са загубени 2 милиарда лв. - годишно.
От мен (публикации в интернет)
Добавяме и парите отпуснати от ЕС по различни програми (до 2013 трябва да получим):
А) Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС До 2013 трябва да получим 6 673 628 244 €
Б) 3.2 млрд. евро са по програмите за развитие на селското стопанство,
В) 2 млрд. евро ще дойдат по плана за развитие на рибарство и аквакултури.
Г) "Европейският съюз безпрецедентно отне на България от 220 млн. евро, на практика обявявайки балканската държава за твърде корумпирана и склонна към измами, за да получи субсидиите", съобщи International Herald Tribune.

Сметките са прости:
1) тук губим по 2 милиарда лв. от не събрани приходи – годишно (г-н Кадиев).
2) 11,8 млрд. евро х 2 = 23,8 2 милиарда лв. : 6 г. = 3,9 милиарда лв. При най-оптимистично усвояване 50 %, това са 1,95 милиарда лв. - загубени годишно
3) 220 млн. евро х 2 = 440 млн. лв. (безвъзвратно)


Богата България годишно губи 4,39 милиарда лв. При заложени приходи на обща стойност 20 955 014 600 лв за 2009 г. и това са 20,9 % от приходите ни – 1/5.

P. S. Г-н Георги Кадиев по Канал 1 (БНТ) днес (16.02.2009) още каза:
1) Министър Орешарски е по влияние и му е трудно да не се съобразява с това. Не допускането на проверка на специализирания орган на Министерството на финансите в гр. Силистра е доказателство за това.
2) Г-жа Мургина е назначена по негово предложение и настояване, а времето доказа, че това е грешно решение.
От мен, дали г-н Орешарски не трябва да отиде при подчинената си.

събота, 14 февруари 2009 г.

Да целунем любим/ата/ия с чаша вино в ръка!

Трифон Зарезан + Свети Валентин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по нов стил) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден.[1] Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур.
От http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=688291
На Трифон Зарезан празнуват и соколарите

През деня се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност
Трифон Зарезан, Трифонци, Триунувден, Трифон Чипия или Трифку - празникът на Св. мчн. Трифон има много имена.
Той е включен към цикъл от три последователни дни, наречени "трифунци": 1 февруари - Трифоновден (14 февруари по стар стил), 2-ри - Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари - Св. Симеон.
За един от най-веселите поводи за празнуване в годината на трапезата трябва да има прясна пита, пълнена с ориз и булгур кокошка и, разбира се, вино, тъй като Св. Трифон се смята за пазач на лозята и празникът е в негова чест. На Трифоновден се извършва ритуалното зарязване на лозята, което подсеща за приближаването на пролетта и началото на селскостопанската дейност.
Ритуалът е почти еднакъв в цялата страна. Всеки стопанин, щом пристигне на лозето си, се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва пръчки от три корена и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от огнището от Бъдни вечер.
Зарязването се придружава от благословии за берекет. Отрязаните свежи пръчки свиват на венчета, които стопаните слагат на калпаците си, през рамо, на бъклицата, а някои ги отнасят вкъщи и ги поставят на домашната икона.
После мъжете се събират на обща трапеза в лозята, придружена от песни и хора.
На този ден празнуват също градинарите и кръчмарите.
Св. Трифон е известен като покровител на лозята на Балканите. Началото на празника трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция.
В представите на българина образът на светеца е обогатен чрез различни легенди. Най-известната от тях е свързана със светеца, който отрязал носа си, когато зарязвал лозето, откъдето идва и името му Трифон Чипия.
Малцина знаят, че св. мчк. Трифон е покровител и на една друга малка общност -
на соколарите
Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар.
Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол - изключително красива птица, разказва пред Religiabg.com председателят на Българската асоцация за запазване на грабливите птици Павел Якимов।

От http://prostotiq.blogspot.com/2005/02/blog-post_01.html
Трифон Зарезан е!
Трифон Зарезан е, хора! Най-култовият празник от всички, напук на шибания бълвоч, наречен Свети Валентин। Свети Валентин е мухльо, даже не съществува - той е измислен, за да ти цоцат кинти директно от гъза в голямото си бокалче, с което после някой чичка да си купува хамбургери и Ферари, понеже ти е е॥л майката да вярваш във вълшебната сила на празник, който е измислел, докато е серял поредното трудно излизащо лайно от разпрания си гъз! Трифон Зарезан, Трифон Зарезан е истината за живота, най-великото нещо на планетата, а бе туто ди тути капи. От хиляди години ние и нашите предци се напиваме като свине днес, точно навреме! Защото това, както добре знаеш от една статия от миналата седмица, е смисълът на живота.

Горното е добър преход към: Свети Валентин
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Картичка за Свети Валентин от 1910 г.
Свети Валентин е католически празник, който се празнува на 14 февруари. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони. Обичайно е да се подаряват цветя. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречени Валентин, живели през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.
На този ден още през 14 век започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образа на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.
От http://bgkulinar.net/id-1838
Свети Валентин – празник на любовта
На 14 февруари милиони хора по света честват празника на влюбените – денят на св. Валентин. Корените му се губят в далечното минало. В древен Рим на 15 февруари са празнували Луперкалиите – празник на изобилието, посветен на покровителя на стадата Фавън (едно от имената му било Луперк). Предния ден се посвещавал на римската богиня на брака, майчинството и жените – Юнона. През този ден девойките пишели любовни писма, слагали ги в голяма урна, а след това младежите ги изваждали. Всеки мъж е трябвало да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил, според волята на боговете.
Свети Валентин бил свещеник, живял по времето на император Клавдий ІІ, който е водил много войни. За да набира войници забранил сватби и годежите. Валентин (бил и лекар) тайно венчавал влюбените и се молел за пациентите си. Надзирателят на затвора го помолил да излекува сляпата му дъщеря. Направил мехлем за очите и, но той не помогнал. Римските войници го арестували заради религиозните му убеждения, като бащата на болното момиче успял да му даде само хартия и мастило с което Валентин написал любовно писмо до болната девойка преди да го екзекутират. Надзирателят предал бележката на дъщеря си, която като я отворила намерила жълт минзухар и надпис „От твоя Валентин”. Чудото станало, девойката прогледнала. Традицията се е запазила, истинското име да не се пише в картичката, получателят трябва сам да се досети, от кого е валентинката. През 496 г. римския папа Геласиус обявява датата на смъртта на светеца – 14 февруари за ден на св. Валентин.

Кой каквото иска да празнува! Според мен най-добре да уважим и двата празника, но не от сутринта да започнем с единия и след обяд да продължим с другия, за да не дойде множко на не опитните.

сряда, 11 февруари 2009 г.

Кой е началника на г-н Борисов?

Днес 11.02 по (БНТ) канал 1, г-н Борисов каза, че г-н Станишев тичал при неговите началници в Брюксел от ЕНП и да се оплаква от него (изказването му в Чикаго).
Аз пък наивно си мисля, че началника на политика съм аз/ние/вие. Избираме ги ние, ние им плащаме от оскъдните си доходи/пенсии, а те живеят с мисълта, че се отчитат/зависят от Брюксел. Ирония, ако не те подкрепят от Брюксел, Вашингтон си за никъде.
P. S. Нямам запис и ако някой го има нека да прати линк, моля!

неделя, 8 февруари 2009 г.

Feedback (обратната връзка) - FB

В техниката машината не работи, ако FB липсва, а в природата създанието (божието) умира, като дълго се мъчи. Същото става с нашите политици, няма да пиша имена – дълъг списък, цяло табло с некролози! Как се гърчат горките, какви коалиции, какви пазарлъци – грозна работа. А колко е просто всичко?

Съгласно „Правилника в за организация и дейността на НС”, Чл. 10 - НС поема допълнителните разходи на народните представители и парламентарните групи, в размер на 2/3 от основното им месечно възнаграждение. При 1 200 лв., това са 900 лв. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.

Колко от тях подържат блогове и отговарят на хората. Никой от тях няма обявен ел. адрес (констатацията не е само моя). Ако не могат, не са длъжни, какво им струва с горните пари да наемат един студент и той да върши това. Нека да се мъчат!
Ние казваме на политика какво искаме. Той с влизането в политиката знае/трябва да знае, че си разваля рахатлъка.
Ако има любовница, яхтата, сметки, лоши/добри приятели и т. н., трябва да ги обяви официално. Иначе храна за папараците.

сряда, 4 февруари 2009 г.

Да послушаме проф. М. Константинов!

На два пъти г-н Константинов говори едно и също (снощи по Канал 1, а в неделя при г-жа Ризова) да дано някой го чуе и разбере.
1) Конституцията ни е сбъркана в частта редовно изкаран мандат и следващи избори. Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години.(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
Забележете, след прекратяване на пълномощията. Питаме кой ще ни управлява през това време? Безвластие!!!!!!

2) БСП + ДПС могат да съберат мнозинство в новото народно събрание, но това няма да е здравословно нито за тях нито за България.

Малко сметки, те са мои: 5 800 000 общо избирателя – 60 % гласуват – 3 480 000
БСП – 22 % (+0,3%) + ДПС – 8 % (+0,1%) Общо 30 % най-оптимистично!
3 480 000 * 30 % = 1 044 000 това са 5.5 от гражданите на България които са им дали доверие. Както каза г-н Андрей Райчев в същото предаване на г-жа Ризова властта трябва да дава възможност да управляваш, да преместиш нещо някъде. С такава подкрепа (по-малко от 1/5) кой ще може управлява.

3) Изборите в един ден са възможни, но няма политическа воля за това.
4) Кризата, световната не финансова, икономическа, а ресурсна, казвам ти снахо, сещай се дъще. Никаква тревога в управляващите.

понеделник, 2 февруари 2009 г.

“Freelance политик”

Когато започнах да се занимавам с политика в интернет, един от въпросите на които трябва да отговаряш преди да те допуснат напред при създаване на профил е за политическата ти предпочитания. За мрежата на Борислав Цеков http://bgpolitics.ning.com/profile/ValentinDavidov, писах неопределен от нямай и къде. В моите блогове се пишех за технократ. Нито едното е точно, нито другото. Винаги съм имал ясно съзнание какво искам от управниците (разбира се нещата се менят в годините), и за малко съм го получавал, от г-н Стефан Софиянски, г-н Костов, г-н Сакскогурботски, а после разочарование, горчилка в устата. Реших че трябва сам да търся решение на проблемите си/ни. Разбира се с съмишленици, съидейници.
Благодарение на г-н Християн Даскалов намерих решение на проблема си, явно не е само мой е то е: Freelance политик. Аз не се наемам да побългарявам термина, ако някой може да предложи нещо.
Ето и цялата статия:
Hristian Daskalov
http://sapernik.com/?p=459
Freelance политиката © като средство за гражданско участие
Доста хора са ме питали за политическата ми ориентация. Според он-лайн анкетите от американски модел, аз спадам към групата на центристите. И говорейки за дясно-центристките си политически убеждения, ясно разграничавам това от една друга тема - тази за политическите партии в страната и това до колко техният “етикет” на леви, либерални, националистически или десни реално отговаря на моите обществено-политически нагласи и тези на цялото общество.
Едно разграничение между политическа и партийна обвързаност, което много от хората в страната не правят или не разбират. Нещо, за което съдя от протестите през Януари. Много студенти и други участници и организатори в протестите ясно заявиха една глупава и неприемлива позиция, а именно:
“Ние нямаме политическа позиция и искания.”
Което, в условия на демокрация е нелепо. Когато човек няма “политически искания”, това означава, че е абсолютно съгласен с настоящата обстановка. И дори това не е правилно обобщено, а по скоро означава, че е апатичен към тази обстановка. Защото всичко, което се случва на макро ниво в държавата и което засяга нашите микро-светове е въпрос на публични политики. Политики, които ние приемаме, отхвърляме или бидейки апатични към тях, пренебрегваме.
Далеч, по-правилно би звучала следната теза:
“Ние нямаме позиция и искания, обвързани партийно”
Това, скъпи читатели, според мен, се нарича “политически дефицит”. Тогава, когато твоите идеи и виждания, за това - какви трябва да бъдат политиките в страната, не намират реално припокриване с програмите, позициите и действията на съществуващите партии в настоящия момент. Използвам думата “реално”, защото, водени от популизъм и демагогия, партиите често привидно “отстояват” различни позиции пред обществото, които нямат нито волята, нито интереса да изпълнят в последствие.
Погледнато от негативната му страна, този дефицит, при ниска политическа култура, би могъл да доведе в резултат до апатичност и политически абсентизъм*. С други думи, липсата на реално решение за проблемите в страната, посредством партийното статукво, води до загърбване на съществуващите проблеми в обществото, липса на ентусиазъм и желание за разрешаването им, отказ от гражданско участие в демокрацията, “щраусово” поведение.
Разбира се, това е теорията на черногледството. Според мен, партийната система, в целия й политически спектър е неправилна, остаряла, корупционна и клиентелистка, НО решението не е единствено в отричането й, а в търсенето на по-добро средство за гражданско участие в управлението. Разбира се, някои партии в една или друга степен, се модернизират и поправят грешките си, но не бих желал да “партизирам” статията си с тяхното дословно изреждане. Ако наблюденията ми спрямо тях са коректни, те няма да останат встрани от общественото полезрение.
“Политическият дефицит” е първата страна на проблема. На лице е обаче и друго обстоятелство за въвеждането на нов модел на участие сред онези, които имат своя собствена позиция по всеки един въпрос, а именно - налагането на “партийното мислене” над собственото, нещо широко разпространено в съществуващите партии.
Наивно е да се мисли, че промяната ще дойде от само себе си, ако хората, които виждат нуждата от нея, стоят встрани, заровили глава в пясъка. Идеалистично и твърде “пожелателно” обаче изглежда призива, младите хора масово да се влеят в партийните редици, което само по себе си, трябва да доведе до промяна на модела. Защото, ако положението в партиите е толкова тежко, каквото е отражението в обществото, младите будни и непредубедени хора с ново мислене ще си останат “вечните домашни любимци”, а под ударите и строгия контрол на закоравелите номенклатурчици и политически узурпатори единствената промяна, която ще донесат е в средната възраст на членуващите в партията.
Номенклатурчиците в политиката не отчитат реалните желания за развитие от страна на обществото, неговите реални нужди и потребности. За номенклатурата на първо място стои строгият, неоспорим ред, крепящ системата, колкото и опорочена да е тя, и всичко и всеки, в отклонение на тези норми на политическо поведение стават жертва на тази порочна практика. Тяхната свободна мисъл и нови решения непременно биват претопявани, защото при наличието на слабо обосновани идеологически и практически позиции, общественото им влияние се крепи единствено на тяхната агресивна политическа пропаганда.
Ако мога да дам за пример поведението на същите тези хора в парламента, липсата на консенсусност по важни за страната въпроси може да бъде изведена на първо място. Една идея, сама по себе си, колкото и необходима да е тя за България, не би могла да бъде приета от различните групи, не заради нейната принципна позиция, а заради това - кой пръв я е предложил и представил пред общността. Тоест, не общото благо е важно, а частното, корпоративните интереси на една или друга партия… На въпросът “Какво е това, което е в общо благо?” не бих желал да дам конкретен пример, за да не се отклоня от основната идея на публикацията, но според нашите политици, нищо не спада в тази категория- правилната позиция е тяхната позиция, тя е абсолютна и непоклатима. И става погрешна и вредна за партията, само когато бъде припозната от някой друг политически субект - за управляващите - опозицията, за опозицията - управляващите.
Ето това е вредното “партийно мислене”. Склонността към етикетиране и разделение не на разумни и неразумни, на приоритетни и неприоритетни, на важни и второстепенни и т.н. позиции, а на “наши” и “ваши”. Разбира се, не на всякъде по света е така. За пример могат да бъдат дадени стари демокрации като Великобритания или пък млади такива като САЩ (въпреки техните претенции за историческа тежест). Тук моделът, в настоящите партии е унаследен от годините на комунизъм, от разбиранията за врагове на народа - “Всеки който не е с нас, е против нас”, абсолютна истина - “комунистическата, пролетарската….” и т. н. дивотии, както обичам да ги наричам аз. Ето защо българската партийна система смачква различното мислене и претопява неговия ентусиазъм и непредубеденост. Защото тя е на “АНТИ“, а не “ПРО” говоренето.
По въпроса за “консенсусността” ще цитирам част от материалите на г-н Момчил Баджаков, един от най-добрите и доказали се през годините политолози и преподаватели по Политически науки:
Социалното неравенство води до различни мнения. Хората не мислят по един и същ начин как да организират съвместния си живот, как трябва да живеят в своите общества и държави, как да бъдат разпределяни жизнените ресурси и властта в обществото.Следователно в основата на политиката стои не толкова различието между хората, колкото факта, че различни хора, мислещи по различен начин трябва да решават общи въпроси, засягащи всички членове на общността.Фундаменталният факт, че хората са различни е само основа, за поява на неравенството и несъгласието, което е истинска основа за поява на политиката. От една страна съществуването на съперничещи мнения, различни желания, конкуриращи се нужди и противоположни интереси гарантират несъгласието на хората за това под какви правила трябва да се управлява техният съвместен живот.От друга страна обаче това несъгласие в мненията, желанията, нуждите и интересите пораждат друг феномен - хората разбират, че за да могат да съществуват съвместно като общност те трябва да си сътрудничат, нужни са компромиси и в крайна сметка консенсус, относно правилата, на които всички трябва да се подчиняват всички членове на общността.С други думи, за да осигурят своя съвместен живот, хората следва да достигнат до общо съгласие, консенсус чрез сътрудничество и компромиси.
Като извод и решение, що се отнася до тези два проблема - “политическият дефицит” и “партийното мислене”, отблъскващи реално от политиката - интелигентните, перспективни и търсещи млади и на средна възраст хора, изведох своята теория за:
Freelance политиката © и freelance политиците © като средство за гражданско участие.
До момента не съществува такова определение като “Freelance политик” и аз съм длъжен да го дефинирам в неговата същност, така както го разбирам:
Freelance* политикът е политик на свободни начала. Това е човек, който се интересува от политическия и обществен живот в своята общност и процесите, които протичат в нея, но предпочита да работи за утвърждаването на политиките, които подкрепя, споделя и реализира, за идеите и ценностите, свързани с тях, без да се отъждествява с дадена политическа партия, бидейки настрани от традиционният политически свят. Това, само по себе си, не прави неговите политики нито уникални, нито по-малко популярни или подкрепяни, а напротив - би подпомогнало тяхната приемственост и популярност сред широката общественост, като послания, отправени от ясно определен политически субект, отвъд маската на “партийната анонимност”. Freelance политикът носи персонална отговорност пред обществото за своите политики, като не споделя нито ползите от участието си в партийните структури - формални и неформални, така и негативите от партийната обвързаност, като “колективизираната отговорност” и др. Freelance политиците не задължително са обвързани като участници в избирателния процес, като изборни субекти, и нямат непременно користни политически цели за участие в типологизирания политически и управленски модел, тъй като основното средство за реализиране на техните политики е общественото влияние, което те осъществяват, посредством нови и съвременни форми на социална комуникация, предимно в Интернет, в блогове, социални мрежи за споделяне на текстове, видео и др. Freelance политикът може да осъществява гражданско участие в процесите на вземане на решения в общността, не само он-лайн, а и посредством неправителствения, медиен и обществен сектор, проявявайки своята активна политическа позиция, извън общоналожения политически модел. Политиката, която реализира freelance политикът е - freelance политика.
Най-важното нещо, на което трябва да бъде наблегнато е, че: нямат непременно користни политически цели за участие в типологизирания политически и управленски модел, т.е., техните политики не са непременно комерсиализирани, което в днешният свят е далеч по-популярно от изтърканите партийни клишета, зад които стои една единствена комерсиална цел - да бъде купен твоя глас, в замяна на различни обществени и лични привилегии. И както във всяка freelance професия, отплатата се определя въз основа, на това какво и как си свършил в работата си, т. е. няма нищо гарантирано, стимулите за работа са свързани с резултатите като вътрешен движещ фактор, а не зависещи от външни фактори и обстоятелства. В политиката, такава каквато трябва да бъде - отплатата за дейността, би трябвало да бъде само и единствено общественото доверие и подкрепа.
Считам, че това ново средство за правене на политики е крайно нужно за осъществяване на промяна в политическия модел на страната и справяне с “политическия дефицит” и “партийното мислене”, като техен коректив и алтернатива.
Считам, че своеобразен, макар и не търсен пример, онагледяващ теорията ми за freelance политиката е инициативата “България е наша” на група от български блогъри, сред които съм и аз, които въпреки липсата на комерсиални цели в своето гражданско участие, упражняват влияние върху политическите процеси в страната, съразмеримо с популярността и приемствеността на споделяните идеи. Това е една новаторска и уникална за българския модел инициатива, имаща своето развитие и бъдеще, която би могла да окаже реално въздействие с времето, стига тя да запази своето некомерсиално начало и принципите на freelance политикът, които обобщих и синтезирах пред вас.
——————————————————————–
Freelance / Freelancer - Терминът е въведен от Сър Уолтър Скот в неговите романи като определение за средновековните наемни рицари (free-lance). Днес се използва като определение или съществително име (freelance journalist или writing freelancer) за да назове човек, който работи дадена професия, без да е дългосрочно обвързан с някой конкретен работодател.
*Абсентизъм (от фр. “аbsent”- отсъствие, неучастие). Бойкот и неучастие в усилията на властите за създаване на плуралистично гражданско общество и укрепване на държавноста