Мислех да пиша за „третата република”, като постер в блога ми. С този термин доста се спекулира сега. Доста се порових из интернет, но не можах да установя кой първи го е употребил за България. Като че ли, в някакви документи на СДС се появява – 2002 г. Това е без значение за мен.
Мисля си, че ако някой трябва да пише за това, нека да е проф. д-р ист. н. Драгомир Павлов Драганов. Прочетете „Политическите системи през XX век. Демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм, 1998”. Колко труд само!
Всеки от нас се е разделял с някоя любов. Трудно е, гадно е, плаче ти се и си плачеш, но това е живота. Малцина от нас са тези които се женят за ученическата си любов и умират в неговите/нейните прегръдки, щастливци!
Предлагам, да се разделим и да загърбим досегашните си партийни пристрастия (аз съм десен, условно) и да почнем на чисто, отново. Дали ще правим „третата република”, или просто ще си подредим живота, ще покаже бъдещето то. Франция, не напразно е най-демократичната държава – има пет републики, виж РЕПУБЛИКАТА, ГРАЖДАНСТВОТО И ДИСКРИМИНАЦИИТЕ (ФРЕНСКИЯТ ОПИТ) от Мишел Морино и много други подобни публикации. Рено нарича съгласието, ясно изразеното желание да се живее заедно. “Съществуването на нацията - казва той, - “това е един референдум, едно допитване, което се прави всеки ден”.
Ако приемем новото понятие “граждани на Европа”, “европейски гражданин” мисля, че ще си решим всички проблеми. Колко воини сме водили за Бяло Море. Колко българи са загинали. За какво, всичко е било толкова просто. ЕС, качваш се на колата/влакът и след няколко часа си в Солун.
Забравяме за цигани/роми, турци, евреи и т. н. В градовете по Черноморието има гръцки махали (най-вече), но те са българи и сега европейци, нищо че помежду си говорят на матерния си език, особено ако не искат да ги разбереш. Във Варна преди години на обществените места, кметство и др. е имало табели, говорете на български.
Още веднъж, от много неща като мислене трябва да се откажем, не казвам да забравим.
Мисля си, че ако някой трябва да пише за това, нека да е проф. д-р ист. н. Драгомир Павлов Драганов. Прочетете „Политическите системи през XX век. Демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм, 1998”. Колко труд само!
Всеки от нас се е разделял с някоя любов. Трудно е, гадно е, плаче ти се и си плачеш, но това е живота. Малцина от нас са тези които се женят за ученическата си любов и умират в неговите/нейните прегръдки, щастливци!
Предлагам, да се разделим и да загърбим досегашните си партийни пристрастия (аз съм десен, условно) и да почнем на чисто, отново. Дали ще правим „третата република”, или просто ще си подредим живота, ще покаже бъдещето то. Франция, не напразно е най-демократичната държава – има пет републики, виж РЕПУБЛИКАТА, ГРАЖДАНСТВОТО И ДИСКРИМИНАЦИИТЕ (ФРЕНСКИЯТ ОПИТ) от Мишел Морино и много други подобни публикации. Рено нарича съгласието, ясно изразеното желание да се живее заедно. “Съществуването на нацията - казва той, - “това е един референдум, едно допитване, което се прави всеки ден”.
Ако приемем новото понятие “граждани на Европа”, “европейски гражданин” мисля, че ще си решим всички проблеми. Колко воини сме водили за Бяло Море. Колко българи са загинали. За какво, всичко е било толкова просто. ЕС, качваш се на колата/влакът и след няколко часа си в Солун.
Забравяме за цигани/роми, турци, евреи и т. н. В градовете по Черноморието има гръцки махали (най-вече), но те са българи и сега европейци, нищо че помежду си говорят на матерния си език, особено ако не искат да ги разбереш. Във Варна преди години на обществените места, кметство и др. е имало табели, говорете на български.
Още веднъж, от много неща като мислене трябва да се откажем, не казвам да забравим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар