Волдемор превзе всичко вдясно

Николай Гацев, юрист, седесар, в-к „168 часа” – 10 – 16 април 2009 г.

Бях помолен да мълча за една история от десен български президент, двама десни премиери и от един покоен доайен на СДС. Тези мъже се бяха сблъсквали с Волдемор и неговата мрачна фигура ги беше довършила един след друг – тихо, подло и подмолно. Те ги беше вкарала в затвора Азкабан – със зловещото – damnation memoriae - единият осъден да е „Страхливия”, „сдал властта”. Другия да е „усмихнатия мошеник” и „помияр”, а третия беше „Той е!” – фаталната, губеща карта от „Черен Петър”.
Още като юноша в дома на един почетен възрастен български десен политик – в квартал „Изток” бях свидетел на превъплъщението на бащата на Хари Потър във Волдемор. Не знаех, че вампирите също имат кръстници… Това са тези, които ги гризват малко първия път и ги заравят за вечен вампирски живот. Но бъдещия Волдемор имаше кръстник и в буквалния смисъл на думата. Кръстникът му, който сам се наричаше Луцифер (и цар на Велзевулите), казваше за него: „Този човек е моят Postum (следшественик).”
Но за да го наследи по късно, Волдемор трябваше да изпълни своята пъклена мисия. Трябваше да убеди „страхливия” от Азкабан да си поиска вот на недоверие в парламента и да го подсигури, че вотът нямала да мине. Бях много млад и шокиран, когато в дома на този десен политик се проведе среща между бъдещия Волдемор и Луцифер. Забавлявах стопанката на дома – тя също като мен бе изолирана от разговорите, които ставаха в стаята. Но пустото женско любопитство на възрастната жена роди идеята за чаша, обърната с отвора към стената. Панелите просто проговориха. После и двамата отричаха, че са се виждали. Реших да извърша нещо немного почетно – „страхливия” беше мой политически кумир. Затова отидох и му казах за срещата на бъдещия Волдемор и Луцифер и всичко, което бе подслушала домакинята на дома. Постъпих некоректно, но вярвах, че съм прав заради каузата, на която всички вярвахме тогава. „Страхливия” не каза нищо, само се усмихна, че вота няма да мине. Или ще има най-много някои козметични промени в правителството.
Postum си беше свършил работата. Вотът бе поискан и загубен (1992 г. от мен). Кабинетът падна и беше сменен с друг, на новото „динамично” мнозинство. Минаха пет години. Postum се беше превърнал лорд Волдемор и превзе всичко вдясно (1997 г. от мен). Убиха Луцифер пред дома му. „Страхливия”, „усмихнатия мошеник” и „фаталния” бяха постепенно извадени от играта и провалени, защото отказаха на Волдемор. Последният прибра всички трупове и се нахрани сладко с баницата. След това дойде сметката и знаете какво последва. Сектата на лорда остана в опозиция осем години и сега отново се опитва да оцелее – на син гръб.
Волдемор може да се оттегли и да стане отново баща на Хари Потър, отново да се превърне в положителен герой. Ако той се оттегли, може би ще падне проклятието на сектата му. Тогава аз лично ще закача портрета му на „Раковски” 134. Той единствен може да реши да промени своята карма.

От мен, за младите, които не са свидетели на събитията героите са:
Луцифер (и цар на Велзевулите) – г-н Андрей Луканов, бог да го прости
„Той е!” – фаталната, губеща карта от „Черен Петър” – г-н Петър Стоянов
„Страхливия”, „сдал властта” – г-н Филип Димитров
„усмихнатия мошеник” и „помияр” – не мога да го разпозная със сигурност, мисля за г-н Софиянски, помагайте, моля!
бащата на Хари Потър, Волдемор – г-н Иван Костов
Хари Потър – Мартин Димитров ”
damnation memoriae (лат. проклятие паметта) — особена форма на после смъртно наказание, приета в древен Рим към държавните престъпници, узурпатори на властта, участници в заговори. Всичко за теб да бъде заличено, надгробни надписи, статуи, летописи. Можело е да унищожат и членове от семейството.