Давидови - родово проучване (1720-2018)

VII ПРОЛЕТНИ ДИСКУСИИ „ЗНАЦИ НА ПАМЕТТА“ в Артсалон на Радио Варна ПРОГРАМА 21 април (събота) 10,00 ч. Откриване 11,30 ч. Валентин Давидов (Варна) – „Давидови - родово проучване“ ********************************************* Началото на рода Давидови е поставено от Божимир Давидов, моят дядо!

Роден е на 21 февруари 1870 г. в гр. Варна, почива на 16 септември 1927 г., на 57 години. Малко за него от колегата му Милан Шосев: На 16 септември 1927 г. осъмнахме с печалната вест за кончината на нашия отличен колега, мил учител и доблестен български ботаник Божимир Давидов. Съвсем неочаквано той се пресели във вечността, като изненада всички свои почитатели и познати и ги остави в дълбоката тъга. В негово лице България и българската наука губят един рядък учен, който със своите трудове из областта на ботаническата наука допринесе твърде много за опознаването на страната ни в ботанично отношение. Просветата загуби с него, като учител, един скромен, добросъвестен, твърде продуктивен труженик. Роден е в хубавия гр. Варна на 21 февруари 1870 г. Син на заможни, знатни и високо интелигентни за времето си родители. Добива първоначалното си образование в родния си град. Когато го завършва за нещастие остава сирак. Баща му умира, като оставя семейството си без средства, понеже в последните години изгубил търговията си, с която се е занимавал. Майка му с 4-те деца, от които Божимир е най-големия - 10 годишен, бива принудена да се премести в Шумен, нейния роден град, дето поема издръжката на сираците вуйчо им, който бил лекар. В Шумен завършва прогимназиалното си образование и в 1885 г. заминава да Русия да следва Николаевското реално училище. Когато се обявява със Сърбия се е върнал да постъпи доброволец и след това вече не се връща вече в Русия. Завършва през 1890 г. Софийската реална гимназия. Без да прекъсва продължава учението си на държавни разноски в Софийския университет, тогава Висше училище, където записва естествени науки и завършва курса през 1893 г. Непосредствено след това, същата година през септември е назначен за учител в Шуменския педагогическото училище, където прекарва две учебни години и след това се премества в Варненската мъжка гимназия. Там учителства непрекъснато 11 (единадесет) години и през учебната 1906/1907 година е преместен в Габровската мъжка гимназия. Там е само една година и пак се връща в гр. Варна. Но не за дълго, още не са започнали редовните учебни занятия и на 20 септември 1907 г. бива повикан за професор по ботаника в Софийския университет, където остава до 31 януари 1908 г. Няколко месеца остава свободен и на 23 юни 1908 г. е назначен за учител в І - ва Софийска мъжка гимназия. От там е преведен за директор на Самоковската мъжка гимназия. Там директорства непрекъснато от 16 октомври 1908 г. до 31 август 1920 г. След тази дата бива преместен във Варненския Висш Педагогически курс. Там е до закриването му през 15 октомври 1922 г. Закриването на Варненския Висш Педагогически курс съвпада с текущо развития ботаническия институт в Царския музей, къде имат нужда от солиден ботаник. Божимир Давидов е добре известен на Н. В. Царя, както и на д-р Буреш - директор на царските научни институти. Министерството също оценило г-н Давидов и му предлагат да бъде уредник на ботаническия институт на оказания музей. Макар, че е трябвало да се отдели от семейството си той и за втори път удовлетворен, че му се отдава случай да работи любимата си работа - ботаник. Осигуряват му се отлични условия и той дава съгласието си. На 16 октомври 1922 г. бива приведен в Софийския Учителски Институт и командирован на работа в Царския Музей, къде заема длъжността уредник на Ботаническия отдел където е до смъртта си, в продължение на пет години. По време на Балканската война, г-н Давидов изпълнява своя отечествен дълг достойно като войник. С обявяване на мобилизацията, по назначението си, той се отзовава в продоволствения транспорт на Преславската дивизия, с който през време на войната пребоди цяла източна Тракия. Водейки като прост войник, биволите на поверената му кола, пристъпвайки бавно със свойствената си величествена походка, снажния с внушителната си телестна конструкция Давидов превъзмогна всички ония невероятни, неописуеми мъки, лишения, несгоди и суровост на кираджийския живот с високото съзнание, че изпълнява своя дълг, както всички добросъвестни, доблестни синове на нашата татковина - България. Като директор на Самоковската гимназия, привързан тъй силно към нея, за да се задържи цели 12 години бе причина, освен амбицията му да създаде от нея крепка, подредена гимназия. Той същевременно, както е известно, минаваше за един от най-добрите ботаници в познаването и проучването особено на висшата растителност. Като ботаник, той се определяше още на студентската скамейка, благодарение на своята склонност от една страна и от друга - благодарение на любимия си учител, покойния проф. д-р Ст. Георгиев, от който бива подтикнат към ботаниката. Когато е правил с него екскурзии из хубавата българска природа той е заинтригуван силно от издирванията на флората. Той постоянно се влюбва в тази наука и става както виждаме отсетне, истински достоен последовател на своя учител. И ето защо, за него още с завършването на университета, природата с живо говорещата си растителност му става като втора майка. Той напълно оправдава своето хубаво, звучно име "Божимир", тъй като живееше в и за самата природа, изучавайки растителните и твари, към които до такава степен се бе предал и сродил, че просто общуваше, разговаряше с тях и те съставляваха неотменима част от неговото съществуване. Всичкото си свободно време, като учител и директор, през благоприятния сезон от годината посвещаваше в излети в самата природа, наблюдавайки и проучвайки скъпите за него растения. През останалото време пък, препарираните още на самото място събрани растения, ги щателно проучваше, систематизираше и ликуваше от радост, че допринася обогатяването флората на своето мило отечество. По количество и по обемност са малко, но по стойност те представляват капитални трудове, тъй като в тях покойният е вложил за подробната и добросъвестната разработка главно на своя грамаден флорен материал целия си живот. Съчиненията му са следните: 1. Нужда от препаратори при естественоисторическите кабинети в училищата ни. Така е озаглавена първата му статия, писана на 17 юни 1897 г. във Варна и напечатана в годишния отчет на Варненската държавна мъжка гимназия (1896-1897 учебна година). Макар Давидов да е попаднал, като учител в гимназия, за времето си в сравнително добре уредена, със задоволителни пособия, разполагаща с богата сбирка от около 3 000 растения, стъкмена от самия него (събирани от Рила, Витоша, Софийско, Родопите, Пазарджийско, Шуменско и Варненско). 2. Втората работа на Давидов е: Ключ за определение семействата на дивите български растения. Това произведение също е написано, когато е бил преподавател във Варненската държавна мъжка гимназия (1900 година). И наистина Давидов остави по тази флора многобройни бележки и допълнения, направени в самия текст на собствените му 2 тома от това съчинение, които се съхраняват в Царския музей и са винаги на разположение за справка и използване на заинтересованите ботаници. 3. Третата и най-мащабната работа на Давидов е: научния труд „Материали за български ботанически речник“ в съавторство. Б) Съпругата му, Радка Давидова (моята баба) също е учителка, родена в гр. Варна.

Имат четири деца: 1) Асен Давидов (1907 г. - 1965 г.) - баща ми (роден в гр. Варна)!

Офицер, завършил 48-ми “Преславски” випуск на ВНВУ (Военното на Негово Величество училище) (1926-1929 г.). До 09-09-1944 г. служи на различни места, като и в 8-ми пехотен Приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк. Достига до чин майор. След 09.09. 1944 г. българската армия е принудена да се включи във войната на страната на Съветския съюз и неговите съюзници. Тъкмо офицерите от 48-ми и близките випуски изнасят основната тежест на войната – тогава те са с чин капитан или майор и командват роти и дружини. През 1946 г. повечето от тях са уволнени от армията „за груби фашистки прояви”. Година по-късно комунистите се усещат, че не върви да наградиш офицерите с орден „За храброст” и медал „За победу над Германией” , връчен лично от Маршал Толбухин и след това да ги обвиниш във фашизъм. Баща ми е оставен на служба и бива изпратен в Ардино за създаването на Гранични войски. Достига до чин полковник. През 1953 г. е уволнен без право на пенсия, след като се завръщат от СССР ново изучените там офицери. ***************************************** Майка ми, Клона Георгиева (1915-1995), (родена в гр. Варна) е детска учителка, учила в София.

Мама, най-ляво, Милка (леля ми, сестра на баща ми) в средата и Надя, съпругата на кап. Л. Давидов

****************************************** А) Брат ми - проф. Божимир Давидов (1939 г.), икономист

************************************** 1970 - Научен институт по социална хигиена и организация на здравеопазването - н.с. 1980 - Главен информационно-изчислителен център при МЗ - н.с. 1990 - Национален център по здравна информация - ст.н.с. - зав. лаборатория 2005 - Център за изследване на населението при БАН - професор Гост доцент/професор в Икономически университети - София и Варна, в медицински университети - София, Варна, Плевен, НБУ -София ********************************************************************** Публикации: 1 учебник 3 монографии 130 научни статии 25 статии в популярния печат 22 проекта и други разработки Женен за Димитрина (Дида) - преподавател (филолог). Имат един син - Асен и двама внуци.....

Б) Аз, Валентин, женен за Елена - счетоводител, имаме син - Цветослав и дъщеря Рая. Радиоинженер, хоноруван преподавател в ТУ - Варна, малък бизнес! Публикации: 1 учебник 5 публикации в съавторство 22 статии в IT печат ******************************************* 2) Милка Парпурова (Давидова) (1908-1979) - единствената дъщеря, женена за Христо (банкер), имат: * син Атанас (минен инженер), женен за Стефка (ел. инженер), а те имат син Юлиян (IT специалист) - двама внуци. Сега са в Мозамбик. * дъщеря Радка (филология), женена за Андре (лекар), дъщеря Елена (лекар) и двама внука. Сега са в Англия. ****************************************** 3) Любомир Давидов (1913-1985)

Морски офицер (царски), след 9-ти, капитан далечно плаване. Най-колоритния от всички деца, женен три пъти. Като морски офицер е бил активен яхтсмен и е обучавал моряците. 09 май 1945 г. се спират военните дейности, но за военните има още много работа. Като командир на българските моряци, работещи на миночистачите, лейтенант Любомир Давидов, бъдещ капитан далечно плаване е награден, служейки на миночистачният кораб „Христо Ботев” от Дунавския флот! След това е уволнен и започнал работа на ветроходните гемиите ("Милка", "Мусала") които да плавали до Хайфа, Израел. Това е първи български кораб, който след 9-ти е излязъл зад граница, след четири и половина месеца наново са във Варна. Работи като пилот/лоцман в пристанището - Варна и едва при създаването на ТЕКСИМ (бързо развиващото се предприятие е имало остра нужда от квалифицирани капитани) получава назначение на търговски кораб. Стар, неугледен по външен вид, беше нашия кораб. Боядисан в черно, той с грамадния си корпус, с просторните си пет трюма и обширната си палуба вдъхновяваше някакъв своего рода респект. Не само това. Той беше и един истински параход! Старите марсофлотци, които векове наред бяха се сродили с тогавашните клипери и брегантини, с високите им мачти, с безброй сложни наименования на паруса, въжета и въженца, трудно свикнаха с новите кораби от настъпващата парна епоха. Те до края на живота си въздишаха по суровия морски живот от ветроходната епоха и казваха: "От морската служба останаха само възпоменанията"! Така ние, останалите още живи моряци - ветерани, мъчно възприемаме днешната аеродинамична форма, която модерното корабоплаване наложи на днешните кораби. Въпреки, че и ние закачихме малко от този модернизъм, все пак в нашето съзнание остава спомена от старите парни кораби: високи мачти с биги, надстройки в средата на кораба, грамаден комин който бълва пушек, мощна сирена и обезателно парна машина. Парната машина имаше своите хубости: нямаше шум, нямаше вибрации по корпуса - чувстваше се едно гладко и плавно движение на кораба. Беше американска постройка от серията "Либерти". Тази серия американците пуснаха през време на войната. Предназначението им беше да превозват военни материали и хранителни припаси за своите тогавашни съюзници от Америка за Европа. Един недостатък имаха тези кораби - нямаха баластни танкове. Натоварени бяха устойчиви, стабилни и мореходни. Празни - без товар, бяха направа лоши. Именно такъв беше нашият старец "Алгенеб". Ето и неговата кратка история: Построен през 1942 г. с американският си флаг плава под името "Камерия". С пристигането си в Европа бива предаден на Италия, гдето получава името "Делфин". След войната по договора "заем-наем", кораба става собственик та Съветския Съюз и носи името "Хибини". Дълго плава този "Хибини" под Съветския флаг. През 1966 г. корабния отдел на тогавашното наше външно - търговско предприятие "Тексим" закупува кораба. Под български флаг той бива кръстен "Алгенаб" (всички кораби на тогавашния "Тексим" носиха имена на звезди започващи с буквата А: Алдеберан, Алфард, Алиос, Антарес, Алгол и пр.). Така и стареца "Алгенеб" стана звезда - бисера от съзвездието "Пегас". Но... ние - българския му екипаж го наричахме "Черната перла". Има много увлекателни разкази писани лично от кап. Л. Давидов, които можете да прочетете в групата "Стара Варна" - Facebook! ********************************************************* 4) Последния, най-малкия син е Благой Давидов (1915-1971), икономист, лекоатлет, волейболист....

Прадядо ми: Иван поп Жечев (строителен предприемач) купува празно място от 680 м2 (на края на града) и е построил къщата ни през 1892 г., изградена с две улични (ул. Ст. Караджа и ул. Пушкин) и една дворна фасада, ризалитно издадена при входа. Ъглово е решена с рустицизирани пиластри (ул. Ст. Караджа и ул. Пушкин). Украсата е скромна, щукатурна, изразена пластичните рамки на прозорците, увенчани с ключов камък и в подпрозоречните пана. На южната фасада двускатния покрив създава висок триъгълен фронтон, над ризалита е изграден тавански етаж, увенчан с класически фронтон. Главния корниз е мощно изявен и обхваща трите фасади.

Жена му, прабаба Мица - Димитрица Попова

е от рода на: хаджи Сава Караманлията* (1758-1836), син на хаджи Илия (1720 г.)‒ виден и богат българин от Бруса, доставчик на турската армия. През втората половина на XVIII в. хаджи Илия изпраща сина си Сава в Шумен, за да се погрижи за снабдяването на турските войски в този край. *Вж. Статиите на Ст. Д. Танев за хаджи Сава Караманлията във вестник „Утро“ (24 февруари 1938 г., с. 1 и 3); „Първата българска закононаредба, издадена от първата българска власт, призната от турците“ и „Как загина българинът, който нямаше равен на себе си?“ 27 февруари 1938 г., с. 1 и 6. ***************************************************** Хаджи Сава Караманлията, се е установил в Шумен през 1787 г. Скоро за добре свършена работа по прехраната на турската армия той получава ферман от султан Селим ІІІ, с който е определен за официален „защитник на християните”. Този ферман му дава право да защитава съдебните, финансовите, обществените и религиозните права на всички християни и най-вече на българската общност. , с който добива правото да помилва всяка година на Великден по един български затворник, а на Байрама ‒ по един турски. Естествено, хаджи Сава, заселил се вече за постоянно в Шумен, използва това си право ежегодно. Това рядко събитие било съпровождано от голям церемониал, при който каймакаминът бил длъжен да му се подчинява безпрекословно. Облечен в специална за случая дреха, хаджи Сава се отправял тържествено към затвора, следван от умилените си и горди съграждани. Там, посрещнат благопристойно от каймакамина и всички чинно строени чиновници, посочвал затворника, който веднага бивал освобождаван. Влиянието на хаджи Сава постепенно расте. Съгражданите му го търсят за съвети и все по-често се осланят на него. В шуменския музей и до днес се пази един тефтер с отчет (прикрепен към сметките на черквата „Свето възнесение", на която хаджи Сава е бил епитроп от 1808 до 1813 г.), в края на който той дава ценни стопански и финансови съвети на съгражданите си. И ето че идва момент, в който шуменци предпочитат работите им да урежда той, а не както преди гръцкият владика. През 1807 г. хаджи Сава става един от дарителите на атонския манастир Ивирон, а на следващата е избран за епитроп на единствената шуменска църква „Свето Възнесение”. През 1821 г. той вече е сред българите, подпомагащи гръцкото национално освободително движение. И неслучайно през 1825 г. хаджи Сава ще изпрати своите синове Панайот и Коста да учат в Сливен при видния възрожденец д-р Иван Селимински. Съвсем скоро Селимински се озовава в Шумен за да организира „Родолюбиво братство” . След скандал в града с хаджи Стоян Ганушев хаджи Сава затвърждава авторитета си и получава нова грамота от султан Махмед ІІ с правото да основе и първата община в Шумен с участието на 12 граждани, избрани между занаятчиите, търговците и земеделците. И ако докато е епитроп спомага за основаването на килийно училище, то по време на общинарството му врати в града отваря девическо училище. Естествено, това събужда завистта не само на владиката, но и на някои от българските първенци в Шумен. През 1830 г. един от тях изпраща донос в Цариград, в който твърди, че хаджи Сава е истински бунтовник и че подучва раята да не плаща данък. В резултат на доноса от Цариград идва нареждане хаджи Сава да бъде арестуван и изпратен там под конвой. Шуменци са потресени и възмутени. През 1831 г. хаджи Сава е изправен пред турски съд, който го оправдава напълно. Завръща се в Шумен с още по-големи пълномощия от султана, а доносчикът е принуден да се изсели в Разград. Хаджи Сава, чието влияние пред шуменци е окончателно затвърдено, решава да създаде градски съвет, на който става председател. Съветниците работели безвъзмездно, събирали данъците и уреждали с местните турска власти всички въпроси на българското население. Между другите си дейности хаджи Сава оставя следи в българската история и с факта, че на няколко пъти уговаря с Александър Ипсиланти (виден гръцки деец и борец за национална независимост на Гърция) общо въстание на балканските народи. Голямото влияние на хаджи Сава върху султана и великия везир предизвиква не само завист, но довежда в края на краищата и до неговата смърт. Местните турски власти не могат да понесат надмощието на този голям българин и намират начин да го отровят. Така загива закрилникът на шуменските българи. Всичко това поставя в друга светлина живота ни ПОД ТУРСКО РОБСТВО!

Иван поп Жечев и Димитрица (Мица) имат две дъщери и двама сина: ******************************************* 1) Баба ми - Радка, виж по-горе! ******************************************* 2) Сестра ѝ - Марийка - Мара, женена на Борис Енчевич и имат три момчета: а) Петър (строителен инж.) + Цеца б) Иван (ядрен физик) + Валя = Маша + Фльора (ядрен физик) = Александър r Иван в) Жоро (машинен инж.)+ Барбара = Борис, Констанца, Петър През рода Енчевич, достигаме до ген. Енчевич брат на Борис: Името на генерал Марин Д. Енчевич е почти непознато на съвременната българска общественост. За неговия жизнен и обществен път известна светлина хвърля Симеон Радев в бележитото си съчинение "Строители на съвременна България". Марин Драганов Енчевич е български офицер - капитан и генерал-лейтенант от Руската императорска армия. Още за него тук: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%95%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%87 ******************************************* 3) Жеко + Руска, имат двама синове: а) Иван б) Панайот + Милка = две дъщери, Жечка и Руска

4) Панайот последния син на прабаба ми Мица, - не е женен Минаваме през Панайот х. Сава (04-08-1865 - ....), Димитрица Андреева, майка на прабаба Мица и на генерал С. Савов (вуйчо) ************************************* Продължавам за ген. Сава Савов, шавливата му жена Пенка, романа ѝ с Димитър Шишманов..... За генерала и военната му служба има много информация тук и други места: https://edinzavet.wordpress.com/2009/05/12/gen-savov-s-kniga/ Жени се за една от най-красивите жени в София – Пенка Калъпова. Пенелопе (името ѝ е гръцко, защото майка ѝ е гъркиня, но е по-известна с галеното Пенка); (1877 - 1963) е дъщеря на заможен търговец.

Пол: Жена родена 1877 г. умира 1963 г. на 86 г. Семейство: Daughter of Михаил Калъпов и ? Калъпова Wife of Димитър Иванов Шишманов Ex-wife of ген. Сава САВОВ Mother of Михаил Савов Савов; Мария Савова Стоянова и Панайот Савов Савов Sister of Тачо Калъпов и Иван М. Калъпов

Генерала пред кьошка си в гр. Варна, местност Св. Никола, на брега От брака им се раждат три деца – Михаил, Мария и Панайот. Просторният и слънчев дом на семейството на ул. „Стефан Караджа” №16 всеки понеделник отворя врати за прием на гости – офицери, дипломати, лекари, инженери, съдии, политици, елита на столицата. Строи вила на едно от най-хубавите места в Чамкория, купува и колата на княз Борис. Има и вилата в чифлика си край Варна (12 декара), местността Св. Никола, близо до която е и вилата на семейство Станчови. Чести гости на семейството са Иван и Лидия Шишманови е техния син Димитър Шишманов. По време на Първата световна война той е кореспондент към Щаба на армията в Кюстендил. Негов пряк шеф е генерал Сава Савов, семеен приятел на Шишманови. И понеже Димитър често пътува до София, генералът изпраща по него писма до семейството си. Така младежът се сближава с генералската съпруга Пенелопе, най-красивата дама в тогавашния хайлайф. Съвременниците я описват като много мила, дребна на ръст и винаги елегантна. Говори английски, немски, френски и гръцки. Мечтае животът ѝ да премине в приеми и балове, но генералът е заслепен в кариерата си и много рядко ѝ отделя време. И ето тази Пенка, която е с 23 години по-млада от Димитър Шишманов и е майка на 3 деца, започва флирт с него. Добре, ама един прекрасен ден генералът научава за скандалната връзка и моментално литва към София. И какво, мислите, вижда в собствения си дом, в собствената си спалня? Пенка и Димитър голи в леглото. Бесен, Савов подава пистолет на Шишманов и казва, че след случилото се той трябва или да се самоубие, или да се ожени за Пенка. Така пред очите на изпадналия в ярост съпруг, Шишманов предлага брак на невярната му съпруга. Така след 25 години съвместен живот с Пенка генерал Сава Савов се развежда и се жени повторно чак през 1936-а за вдовицата Невена Шойликова, дъщеря на известния пловдивски издател Христо Г. Данов. Междувременно му се ражда син от неговата домашна помощничка Вета, когото подпомага до края на дните си. Умира през април 1945-а. Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/article/27586 І) Сродяването, духовно: По ирония на съдбата се намирам се в дома на моята братовчедка Паоли (Паолина) Савова, внучка на генерал Сава Савов и от там подготвям този доклад. 1) Паоли по род има за дядо един от най-колоритните ни генерали - Сава Савов. Той преминава цялата йерархическа стълба в кариерата на военен – от подпоручик до генерал от пехотата, като дворцов офицер – от флюгел-адютант (1891-1896), по-късно е помощник-началник е на Военното училище (1906-1910) и адютант на царица Елеонора (1910-1912) - маршал в двореца, като член на Демократическата партия е избиран в ръководството ѝ до депутат. От 1914 до 1917 заема длъжностите генерал-майор и маршал на двора на цар Фердинанд І. През Първата световна война (1915 – 1918) командва последователно 3-а и 4-а отделна армия. На 27 ноември 1916 г. е назначен за командир на 5-а пехотна дунавска дивизия, на която длъжност е до 28 юли 1917, когато е назначен за временно командващ на 3-а армия, като замества боледуващия генерал Нерезов. През 1917 е повишен в генерал-лейтенант, а през 1918 командва създадената Четвърта армия. Генерал Савов скоро става военен министър в двете правителства на Александър Малинов през 1918 г. и през всичките си 113 дни като министър работи за най-бързото сключване на сепаративен мир. 2) Баба ѝ, Пенелопе е принудена да се ожени за 23 години по младия Димитър Шишманов е той е става втори дядо, дядо Мика! Димитър Иванов Шишманов (1889-1945) е български политик, писател и дипломат. Син е на проф. Иван Шишманов. Той е външен министър на България в правителството на Добри Божилов. Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г. от т. нар. Народен съд на 1 февруари 1945 г. За нея той, писателят сладкодумник, е просто Мика, както го наричали най-близките му хора. Оскъдни са спомените ѝ за него, но пък помни четените по радио София негови приказки. Когато среща името му в книгата на Огнянов, осъзнава величината на своя дядо, на своя род и решава да се върне назад в годините и да научи повече за корените Нарича сина си Кирил - Димитър (на Димитър Шишманов). Паоли (Паолина) издава Блянове край Акропола, разкази от Димитър Шишманов. Още, моята братовчедка Паоли (Паолина) спонсорира, а общата ни приятелка Виолета Божерянова написа книгата "ГЕНЕРАЛ САВА САВОВ, всичко и всички за България"

3) Генерал Сава Савов се жени повторно чак през 1936-а за вдовицата Невена Шойликова, дъщеря на известния пловдивски издател Христо Г. Данов и така Паоли се сродява и с рода Данови..... Невена Шойлеков (Данова), 1872-1950 ѝ става баба! Невена Шойлеков (Данова) е родена през 1872 г. в семейството на Христо Данов и Гина Данов (Бочева) . Христо е роден на 27 юли 1828, в Клисура, България. Гина е родена през 1835 г. в Сопот, Карловско, България. Невена има 7 братя и сестри: Груйо Данов , ... Данов / а и 5 други братя и сестри . Невена се жени за Генко Шойлеков . Генко е роден през 1855 г. в Клисура, България. Имаха 2 деца: Христо Сьойлеков и още едно дете Невена се жени за ген. Сава Савов - роден на 5 Декември 1865 г. в Шумен, България. Невена е починала през 1950 г., на 78 години.

Баща ѝ Христо Данов, през 1857 година заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството се прераства в книжарница и издателство. През 1862 година то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие”. Като съдружник се включва и Йоаким Груев. Основават се клонове в Русе, Велес, София и Лом. В периода 1869-1876 издава списание „Летоструй или домашен календар“. От 1878 година започва да издава първия общобългарски вестник, наречен „Марица“. ІІ) Сродяване, по кръвна линия: От основоположника на родословното ни дърво хаджи Савва Караманлията, син на хаджи Илия (1720 г.) сме сродени с: Коста хаджи Савва и неговите наследници: * акад. Кирил Попов (1880 - 1988) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2 * акад. Методий Попов (1881 - 1954) - Институтът по физиология на растенията и ІІІ Природоматематическа гимназия във Варна носят името на академик Методий Попов. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2 * проф. Борис Попов * ген. Илия Димитриев (1885-1932) https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2 Това са 10 (десет) поколения за близо 300 години! Ползвам съм данни от интернет, семейни записки (спомени), книги за рода, книгата на Георги Кацарски "ВАРНА архитектурни паметници, история, личности", програмата ГЕНИ - https://www.geni.com/family-tree, къде съм администратор за рода ни! Аз от години задочно участвам в работата на Сдружение „БЪЛГАРИЯ – ДУХ И КУЛТУРА” но за първи път съм поканен като докладчик! Благодаря на Даниела Василева, че ме покани, бих казал, изнуди да участвам и да положа труд и време да подбера за Вас, част от родовата ни памет!